Светото тайнство Кръщение

(Το άγιο βάπτισμα - βουλγαρικά)
pravoslavieto.com

В реда на тaйнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Исус Христос наблегнал именно на това:  

"Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Йоан 3:5)

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите:  

"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Мат. 28:19)

От книгата "Деяния на светите апостоли" разбираме, че апостолите кръщават новоповярвалите. И така вече двадесет века епископите и свещениците, имйки апостолско приемство, извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на св. Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се "освещаваме", "омиваме", "очистваме", "оправдаваме", "умираме за греха", "съпогребваме се с Христа" и "възкръсвaме с Него".
Интересно е, че църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична функция на живота. По-скоро става дума за смъртта като духовна реалност. Отделеност от Бога. Ето това е истинският смисъл. Пребиваване в "далечна страна", в която отсъства Подателят на живота, истинския живот, а именно самият Бог. Христос дойде и разруши смъртта с нейното жило - греха. Той не разруши физическата смърт, както мнозина мислят, защото не премахна този свят, от който тя е част. 

"Като премахва жилото на греха от смъртта, отстранявайки тази духовна реалност, Христос я изпълва със Себе си, с любовта и живота Си и я превръща в светъл и радостен преход, в Пасха, в един по-пълен живот, общение и любов" - казва отец Александър Шмеман. Човекът, който вярва и живее в Христа, е освободен от смъртта. И това е подобието в Кръщението. Подобието е в нас, а именно това е вярата ни. Да вярваш в Спасителя, не означава само да го признаваш, да вярваш в Неговите свръхестествени способности, да чакаш да получиш, а да Му се отдадеш. Означава да приемеш Неговата вяра, мисли, любов и желания като свои. И не само да ги приемеш, но да ги приложиш и пресъживиш в житейския си път. Другият път е пустинята, изпразнен от съдържание и пълнота. Кръщението по подобие на смъртта и възкресението е изява на една радикална и позитивна промяна. От водите излизаш нов човек с ново име - християнин. Благодат и отговорност. Вече си член на Христовата църква. Трябва винаги да бъдеш и участваш там, където се събира църквата, тоест на литургийното евхаристийно събрание в неделния ден.
И така, Кръщението не възстановява човешката природа в нейното първоначално състояние, в което се е намирал Адам преди грехопадението. Греховната наклонност отслабва, волята на човека получава по-голяма свобода да върши повече добро, отколкото преди извършване на тайнството.

Често действията, извършвани от свещеника при Кръщението, не се разбират. А те са символи с дълбоко съдържание. Св. тайнство се извършва чрез трикратно потапяне, като свещенослу-жителят произнася думите: "Кръщава се Божият раб или рабиня (с произнасяне на името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин." Това е единственото тайнство, което в краен случай - при опасност от смърт - може да се извърши от мирянин християнин (мъж или жена). Чрез потапяне или поръсване при произнасяне на горепосочената формула. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и го миропомазва.
Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение.
Ето някои от действията, извършвани при Кръщението:

1. Отричане от сатаната. Днес за съвременното мислене това е архаизъм. Много християни се поддават на изкушението и го отхвърлят от чина на тайнството. А какъв е смисълът? Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.
2. Изповядване на Христа. Тук кръщаващият свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа. Изповядване на лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.
3. Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа.
4. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.
5. Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й.
6. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.
7. Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

И така, последованието на тайнството е извършено, но тепърва запъчва голямото движение. Животът ни да се превърне в поклонничество и възход към "деня невечерен" на Божието вечно царство. Пътят ни да е светъл и едно нескончаемо славословие към Бога. Остава само да го осъществим.
Дончо Александров, магистър по богословие, http://list.hit.bg

СВЕТОТО ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

true-orthodoxy-bulgaria.webs.com

ЩО Е ПРАВОСЛАВНО КРЪЩЕНИЕ?

Въпросът за св. тайнство Кръщение е от изключителна важност за всеки православен християнин. Това е тайнството, за което обикновено казваме, че е “врата за влизане в Църквата”, врата, след която предстои тесният път на християнския живот. Ето защо Кръщението е толкова необходимо – след него ние заставаме на правилния път, който да ни отведе в Царството Божие. Св. Дионисий Ареопагит пише за св. Евхаристия, че е “тайнство на тайнствата”[i], но за да приемем това тайнство на Тялото и Кръвта Христови, преди това ние трябва да сме приели обновлението на нашата природа, новото ни раждане във водите на Кръщението. Господ Иисус Христос казва на Никодим: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.” (Йоан 3:5). Той установява тайнството с думите: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19). “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, който не повярва ще бъде осъден.” (Марк 16:16). Изпълнявайки заповедта на своя Учител, св. апостоли започват да извършват тайнството още в деня на Петдесетница (Деян. 2:48-41). 

Кръщението се извършва чрез трикратно потапяне на кръщавания във вода (baptisma, baptismos от baptein - потапям) в името на Отца и Сина и Светия Дух. Така кръстеният човек се обновява и очиства чрез нетварната Божия благодат от всеки грях, ражда се за новия живот в Христа и става член на Неговата свята Църква.

Тайнството Кръщение, извършвано от Църквата по заповядания от Христа и запазения в Преданието й начин, е неповтаряемо, еднократно, както еднократно е биологичното раждане на човека. “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението.” (Еф. 4:5). В 10-ия член на Символа на вярата казваме: “Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете”.

Според Св. Писание и св. Отци тайнството Кръщение е “баня на възраждането и обнова на Св. Дух” (Тит 3:5), “омиване на греховете” (Деян. 22:16), “освещаване и оправдание” (1 Кор. 6:11), “просвещение, водна баня” (Евр. 6:4). Св. ап. Павел уподобява тайнството Кръщение на смъртта и възкресението на Иисус Христос, тъй като в него човекът умира за греха, за да живее за Бога: “Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6:4). В книгата “Пастир” на апостолския мъж св. Ерм четем: “Докато приеме името на Божия Син, човекът е мъртъв, но щом като приеме този печат, той отхвърля мъртвостта и възприема живота. А този печат е водата: в нея влизат люде мъртви, а излизат от нея живи.”[ii]

Видима страна на тайнството Кръщение

Според св. Йоан Златоуст, “ако бяхме безтелесни, Христос щеше да ни съобщава духовните дарби не телесно; но тъй като ние се състоим от душа и тяло, той ни съобщава благодатните Си дарове във видими форми.” При тайнството Кръщение видимите знаци са трикратното потапяне във водата и произнасяне на думите “Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Светия Дух, Амин.”. Следователно различаваме материя, форма и тайноизвършителни слова на тайнството.

А) Материя

Кръщението се извършва във вода – естествена, чиста, несмесена с други течности. Тя отговаря на особеното значение на тайнството, което очиства човека от първородния грях и от личните му грехове, извършени до кръщението и го възражда за нов живот. Христос не споменава водата в Своята заповед за кръщението (Мат. 28:19), но това не е било необходимо, защото Самият Той се кръщава във водите на Йордан, някои от Неговите ученици също са били кръстени с Йоановото покайно кръщение, така че недоумение относно материята, с която да се извършва тайнството не е имало, няма и не може да има. Блажени Августин казва: “Отнемете водата и няма кръщение”.[iii]

Тертулиан, като сравнява първосъздадената вода с тая на кръщението, казва: “Дух Свети се носил над водата (Бит. 1:2). Нещо свято не може да се носи над несвята вещ; или с други думи, водата се е осветила от Този, Който е носила върху себе си... Така е и при кръщението: Дух Свети слиза и остава върху водата, като я освещава със Своето присъствие; водата по такъв начин е осветена, като се облича в такава сила, че сама може да освещава”.[iv] А по думите на св. Симеон Солунски, “във водата пребивава заедно с нас Кръстилият се заради човечеството и там ни слага Своя образ на нетление и святост; затова св. ап. Павел тържествено заявява: Всички вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”.[v]

Водата символизира Гроба Господен, а потапянето в нея – смъртта, тъй като кръщението е потапяне в Христовата смърт; излизането от водата изобразява Христовото Възкресение и нашето съ-възкръсване с Него за вечен живот. “Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.” – тези думи на св. ап. Павел най-ярко свидетелстват за същинския смисъл на кръщението.

Вярно е, че някои св. Отци говорят за кръщение с кръв, сълзи, с огън, с дух и смърт, но това са метафори, с които те изразяват страданията на мъчениците и изповедниците на Христовата вяра, някои от които не са имали възможност да се кръстят по обичайния начин. Църквата признава тяхното мъченичество за кръвно кръщение, основавайки се на Христовите думи: “Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?...  И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите”. (Мат. 20:22-23); “И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32).

Б) Начин на извършване

И тъй, водата е необходимото вещество за извършване на тайнството кръщение. Следвайки заповедта на Христа и апостолската практика, Православната църква извършва св. кръщение чрез трикратно потапяне. Извращения на тази богодадена форма са допуснати в отделилата се от пълнотата на Църквата римокатолическа “църква”, която “кръщава” с обливане и поръсване. За съжаление и в практиката на някои православни поместни църкви, в следствие на латинско влияние, формата на кръщението е изопачена.

Християнската древност свидетелства, че кръщението се извършва и в апостолско време и след това, именно чрез потапяне. По този начин кръщава и св. Йоан Кръстител: “Аз ви кръщавам с вода (в гръцкия оригинал - във вода) за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.”(Мат. 3:11); “А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха.” (Йоан 3:23). При кръщението Си Христос “излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.” (Мат. 3:16). В книгата Деяния апостолски подробно се описва кръщението, което извършва св. ап. Филип над един етиопец: “И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.” (Деян. 8:36-39). Влизането и излизането от водата говори много красноречиво за кръщение чрез потапяне.

Както вече се каза, самото наименование на тайнството свидетелства за потапяне, а не за поливане или поръсване. “Кръщение” всъщност означава “потапяне” (baptisma). Св. Киприян Картагенски пише, че “кръщението чрез потапяне е всеобщо и установено”[vi], а св. Кирил Йерусалимски казва: “При потапянето във водата нищо не се вижда, подобно на нощта; но при изваждането от водата вие сте като в ден.”[vii] За извършването на кръщението чрез потапяне свидетелстват и много паметници на древното изобразително изкуство. По фреските в катакомбите и баптистериите, където се изобразяват кръщални сцени, виждаме обширни резервоари с вода или реки, където кръщаваният навлиза навътре във водата. От древната практика на Църквата е познато и изграждането на баптистерии, с размери достатъчни за необходимото пълно потапяне.  

www.pravoslavie.ru

Много важно е свидетелството на древния писмен паметник “Учение на 12-те апостоли”, в който, след като се дава наставление за кръщението във вода, се казва: “Ако нямаш течаща вода, кръсти в друга вода; ако не можеш да кръстиш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното (т.е. вода), нито другото (топла вода), излей върху главата три пъти вода”. Тук съвсем ясно се говори за изключение в практиката на кръщението, което само при недостиг на вода или при болест на кръщавания, т.е само при нужда, може да се извърши чрез обливане. Това потвърждава и св. Киприян Картагенски: “Само при изключителни случаи (при болест) се допуска кръщение чрез обливане или поръсване.”[viii]

Православната църква строго се придържа към формата на трикратното потапяне. Изключения във вид на обливане или поръсване се допускат само при крайна нужда: при липса на вода, напр. когато се кръщават затворници в тъмница и особено, когато трябва да се кръстят болни. Това кръщение се нарича “клиническо” (от klini – постелка). Изопачаването на формата на кръщението, особено в латинския Запад, ще се разгледа подробно по-надолу.

Също особено важен е броят на потапянията. Цялата християнска древност свидетелства, че истинското кръщение се извършва чрез трикратно потапяне във вода в чест на Света Троица и в знак на тридневното пребиваване на Господ Иисус Христос в гроба преди славното Му Възкресение.

В) Тайноизвършителна формула 

При трикратното потапяне на кръщавания във водата, духовното лице произнася думите “Кръщава се Божият раб (или Божията рабиня) (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светия Дух, амин.” Тази формула се съдържа в самата заповед на Христа за кръщението (Мат. 28:19). Апостолската практика също потвърждава употребата й. Св. Юстин Философ нарича формулата “апостолско предание”: “Начина за извършване на това ние сме наследили от апостолите”.[ix] Св. Григорий Нисийски отхвърля всяко кръщение, извършено с “нетринитарна формула”.[x]  Наистина, в Деяния апостолски се говори за кръщение в името на Иисуса Христа (8:16; 10:48), но тук не се има предвид формулата на кръщението, а неговият смисъл – кръщаваният става християнин, член на Христовата Църква и започва своя нов живот в Христа.[xi]

Древна практика на Църквата е кръщението да се предшества от оглашение, молитва, пост и покаяние от страна на подхождащият към тайнството. То е съчетано и с тайнството Миропомазание, в което новопокръстеният се запечатва с “печата на дара на Светия Дух” като завършек на неговото ново раждане и преображение. Пълнотата на единението му с Христа и Църквата се осъществява в причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Кръщението се извършвало непосредствено преди св. Литургия, за да може кръстеният веднага да се причасти.   

[i] Св. Дионисий Ареопагит. За църковната йерархия. Migne, PG, t.3, col. 584.

[ii] Св. Ерм. Пастир, подобие 9. Migne, PG, t. 2, col. 913.

[iii] Бл. Августин. Писмо до Йероним. Migne, PL, t. 33, col. 723.

[iv] Тертулиан. За кръщението. Migne, PL, t. 1, col. 1210.

[v] Св. Симеон Солунски. За тайнствата. Migne, PG, t. 155, col. 213.

[vi] Св. Киприян Картагенски. Писмо 59. Migne, PL, t. 4, col. 369.

[vii] Св. Кирил Йерусалимски. Тайноводствени слова 2, 4. Migne, PG, t. 33, col. 1069.

[viii] Св. Киприян Картагенски. Писмо 69, 12.

[ix] Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, 61. Migne, PG, t. 6, col. 420-421.

[x] Св. Григорий Нисийски. Писмо 2 до Севастен.  Migne, PG, t. 46, col. 585.

[xi] Виж Нанков, прот. С. Тайнство Кръщение (Православно литургическо изследване). В: ГДА 1964/65, с. 211 сл.

 

*****

Доколко са необходими външните църковни чинове и обреди в делото на спасението и може ли без тях да има вътрешен духовен живот?

От Светител Теофан Затворник:

"Врагът вече е отклонил от пътя мнозина, внушавайки, че на Бога трябва да се служи духовно и че външното трябва да се захвърли. Истина е, че на Бога трябва да се служи духовно, но за да се достигне до духовно служение, трябва преди това да се упражняваме във външното и след това, ако даде Бог, достигнали духовното, трябва да поддържаме, оживяваме и укрепваме това духовно отново чрез външното. Как децата да се заловят за духовното? Нека преди това се поучат да служат Богу външно, а като поотраснат, ще се научат да Му служат и духовно. Но като се научат да Му служат и духовно, не ще оставят и външното, защото то е подобно на хвърлянето на още дърва в пещта - съгрява и разпалва вътрешното духовно дело"

(Епископ Теофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 280).

Божествената Евхаристия като основа на духовния живот и залог за спасението 
 
(Για τη θεία κοινωνία)

pravoslavieto.com

Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него вярващите споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. Освен това се извършва по-важно и по-велико дело: чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното - в истинска Кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа -  изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.
В Литургията на верните, като извършват Евхаристията, свещениците в Православната църква произнасят следната древна молитва:
"Като припомняме, прочее, тази спасителна заповед ["това правете за мой спомен"] и всичко, което за нас е било: кръст, гроб, тридневно възкресение, възшествие на небето, стоене отдясно, Второто и славно пришествие - принасянето на Твоето от Твоето от всичко и за всички".
Така на всяко богослужение Църквата възпоменава светото тайнство Евхаристия, установено от Самия Господ Иисус Христос.
Още преди Своите страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците Си, за да могат те да разберат спасителната сила и значението на св. Причастие. Когато наситил чудесно с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, Той изложил пред народа учението, че за вечния живот е необходимо да вкусят Неговите Тяло и Кръв:

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан 6:48-58).

 

Още по-ясно учи Христос за светото Причастие на Тайната вечеря:

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).

Същото говори за светото Причастие и св. апостол Павел:

"Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1Кор. 10:16).

И по-нататък той обяснява:

"Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб" (ст.17), т.е. причастяваме се от "живия хляб", "небесния хляб" - Христа, Който е казал: "Аз съм хлябът на живота" (Иоан 6:35).

"Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1Кор. 11:26-30).

От всички посочени места на Свещ. Писание се разбира, че в св. тайнство Причастие като хляб и вино ние приемаме истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот. Затова, който отрича Причастието, или който не признава, че с него се приема истинското Тяло и Кръв Христови за прощаване на греховете, той не ще има вечен живот, защото Сам Христос казва:

"Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан 6:53-54).

Към видимата страна на тайнството Причащение се отнасят: 

1. веществото, което се използува при тайнството – хляб, вино и вода;
2. богослужението, през време на което се извършва това тайнство, и
3. думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Основното вещество, което се използува при тайнството Причащение, е хлябът и виното. Извършването на тайнството Причащение съставя главната и съществена част на християнското богослужение. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство, се нарича Литургия (обществено служение).
Невидимата страна на тайнството Причащение е оня върховен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става, и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, като се причащават със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самият Христос и в Него стават съобщници на вечния живот.
Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.

Прощава ли свещеникът греховете?
Как и защо ги прощава? 

(Για την εξομολόγηση) 
pravoslavieto.com

Архим. Серафим (Алексиев) (1912-1993)
 
извадки от книгата "Забравеното лекарство"

Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество...
Всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!
Защо е постъпил Бог така? За да ни направи покаянието, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено! 

"Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат." (Иоан.20:22-23)...

В този миг каквото свещеникът прощава на земята, се прощава и на небето! Та има ли по-голяма милост от тая? Ние не бихме повярвали, че е възможно това, ако не ни беше казано от Онзи, Който никога не произнесе празна дума, нито лъжа (1 Петр.2:22)...
Както на десетимата прокажени Иисус Христос казал: "Идете, покажете се на свещениците" (Лука 17:14) и те, като отишли, се очистили, тъй и на нас грешните Той като че ли говори: "Вие сте болни от духовна проказа?! Не се бойте! Ще се очистите! Изпълнете само това: идете, покажете се на свещениците!"...
Четвърти казва: "Аз се изповядвам пред Бога. Каква нужда има да отивам при свещеника?"
Но ако няма нужда да отиваш при свещеника, тогава въобще не ходи при него! Тогава се обърни към Бога Той да те кръсти направо отгоре. Той да те миропомаже, Той да те венчае, Той да ти извърши маслосвет, Той да те причасти направо на някаква небесна литургия и пр. Но ти не правиш това. Защо си непоследователен? Защо за всички други тайнства ти се обръщаш към свещеника, а само за тайнството Изповед казваш: "Нямам нужда от свещеник; аз се изповядвам направо пред Бога!" Не чувствуваш ли, че врагът ти тъй те мами?
Бог е наредил свещениците да извършват светите тайнства, та чрез тях да получаваме ние небесната и всеспасителна благодат. И Изповедта е тайнство. Ако ти се изповядваш пред Бога, добре правиш, защото раздвижваш съвестта си, припомняш греховете си и може би даже сълзи проливаш за тях. Но с всичко туй ти още не получаваш Божията благодат на опрощението. Както когато седиш и си мислиш как в незалязващия ден на Царството небесно Божиите угодници се причастяват с непостижимото за нас небесно причастие, ти не се причастяваш реално, колкото и да се умиляваш от своите мисли, докато не приемеш видимото св. Причастие, тъй и тук, докато не отидеш при свещеника, на когото сам Иисус Христос е дал властта да връзва и да развързва, колкото и да се изповядваш пред Бога, още не получаваш прошка за греховете си. Защото Сам Бог е благоволил да каже на свещениците: "На които простите греховете, тям ще се простят"... 

Но как може свещеникът да прощава греховете? питаш ти. Може, щом Бог тъй е наредил. Но нали и сам свещеникът е грешен човек? Ако той е грешен, какво губиш ти от това? Той е грешен за себе си и ще отговаря пред Бога за своите грехове. Поради неговата греховност извършваните от него св. Тайнства не престават да бъдат действени за тебе, щом ти ги приемаш с вяра и смирение. Нима слънчевият лъч, като пада върху кал, се оцапва? Тъй и Божията благодат не губи нищо от това, че се предава чрез окалян в грехове свещенослужител. Той сам на съдния ден може да бъде лишен от благодатта поради недостойнството си. Но ти, приемайки чрез него Божията благодат, няма да се лишиш от нея, ако сам се покажеш достоен.
Пети казва: "Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва".
Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи "разрешителна молитва"? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: "Отче, прочети ми разрешителна молитва!" или "простена молитва!" И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.
Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?

Когато изповедта не значи покаяние...

Пълното название на благодатното тайнство, в което греховете ни биват развързани изцяло, е Покаяние и Изповед - двете заедно, а не поотделно.
Често дори не се и замисляме за разликата между тези две понятия, от която произлизат доста недоразумения в духовния ни живот. Има християни, които сякаш се каят за греховете си, но така и не стигат до изповед. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина, те казват: “Аз имам своя връзка с Бога и не се нуждая от посредник”. Обикновено това са невъцърковени хора. Те мамят сами себе си, като отхвърлят целия смисъл на Христовата жертва и на останалите спасителни действия на Божието снизхождение към човека. Но ако търсят с вяра, рано или късно ще намерят пътя към свещеника, и когато получат за пръв път разрешителна молитва и вкусят сладостта на Божията милост, чрез която съвестта се очиства напълно, тогава поради личния си опит няма да странят от това спасително тайнство. Важното е да не упорстват в ината и самомнението си, а да се вслушват в учението на Светата Църква.
Безпокоя се повече за онези, които се изповядват постоянно, неотклонно съблюдавайки буквата на църковните правила, но незабелязано са закостенели вътрешно в своята безусловна въцърковеност. (Това винаги може да се случи с който и да било от нас, ако зацикли в рутинно и формално благочестие.) Неусетно човек започва да подменя истинското покаяние с едната изповед. И колкото по-често се изповядва, толкова по-малко обръща внимание на онова, което става в душата му, утешавайки се с честото си участие в ритуала. Освен това има и всевъзможни ръководства в помощ на изповядващите се. В тях могат да се намерят списъци на всички възможни грехове по каталожен номер: ужаси се и после избери каквото ти е по душа... Умът се напряга да си припомни безброй простъпки, а вътрешният човек остава безучастен. Чрез разума премахваме от повърхността плевелите, а оставяме корените им спокойно да прорастнат в душата.
Покаянието е участие на човека в богочовешко дело. Чрез покаянието човек започва свободното си завръщане при милостивия Бог. Изповедта е тайнодействие, в което срещаме Бога. Сам Светият Дух извършва това, което не е в човешка власт: развързването на греховете и очистването на съвестта. Да не се съмняваме - таинството се извършва във всички случаи, Бог излива благодатта си преизобилно. Но доколко ние, от наша страна, участваме в приемането й? Преди изповедникът да ни прочете разрешителната молитва би трябвало да е положено началото дълъг процес: да се опомним, да осъдим себе си, да се решим твърдо на промяна в живота си към добро, да принесем сълзите на покаянието.
Нека се постараем с помощта на вътрешната молитва да придобием покаяние, като постоянно, а не еднократно съкрушение на сърцето. В противен случай ни заплашва свеждане на небесното тайнство до формален обред. Може дори да станем роби на суеверно мислене, особено в контекста на подготовката за свето Причастие. Така и става, когато се проповядва обезателната, което често означава - чисто формална изповед в последните няколко минути преди причастие, като се предполага, че именно така се представяме “достойни” и благодатта се поставя в зависимост от времето. Всъщност това свидетелства за неразбиране и изопачаване на истинското учение на Църквата за покаянието.
Тайнството Покаяние и Изповед, от една страна, и тайнството свето Причастие, от друга, имат собствен ритъм. Те трябва да вървят рамо до рамо, синхронно, като ритъма на сърцето и дишането, а не в ритъма на марша.
 Изповедта става от време на време, когато идваме в храма. Молитвените правила също се четат от време на време. Но покаянието трябва да бъде постоянно, както постоянна трябва да бъде и вътрешната молитва според напътствията на апостол Павел. Напомнянето за връзката между молитвата и покаянието не е случайно. Постоянното покаяние е невъзможно без постоянна молитва. Когато се постараем да се молим непрекъснато и да молим Бога, ще съумеем правилно да отличаваме и обединяваме двете страни на неразделната цялост - тайнството на Изповедта и Покаянието.                  
 
(Благовест Ангелов)


БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА