Светото тайнство Изповед (Покаяние)

www.pravoslavieto.com (άρθρο για την εξομολόγηση στα βουλγαρικά)

Прощава ли свещеникът греховете?
Как и защо ги прощава?

Архим. Серафим (Алексиев) (1912-1993)
извадки от книгата "Забравеното лекарство"
 

Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество...
Всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!
Защо е постъпил Бог така? За да ни направи покаянието, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено! "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат." (Иоан.20:22-23)...
В този миг каквото свещеникът прощава на земята, се прощава и на небето! Та има ли по-голяма милост от тая? Ние не бихме повярвали, че е възможно това, ако не ни беше казано от Онзи, Който никога не произнесе празна дума, нито лъжа (1 Петр.2:22)...
Както на десетимата прокажени Иисус Христос казал: "Идете, покажете се на свещениците" (Лука 17:14) и те, като отишли, се очистили, тъй и на нас грешните Той като че ли говори: "Вие сте болни от духовна проказа?! Не се бойте! Ще се очистите! Изпълнете само това: идете, покажете се на свещениците!"...
Четвърти казва: "Аз се изповядвам пред Бога. Каква нужда има да отивам при свещеника?"
Но ако няма нужда да отиваш при свещеника, тогава въобще не ходи при него! Тогава се обърни към Бога Той да те кръсти направо отгоре. Той да те миропомаже, Той да те венчае, Той да ти извърши маслосвет, Той да те причасти направо на някаква небесна литургия и пр. Но ти не правиш това. Защо си непоследователен? Защо за всички други тайнства ти се обръщаш към свещеника, а само за тайнството Изповед казваш: "Нямам нужда от свещеник; аз се изповядвам направо пред Бога!" Не чувствуваш ли, че врагът ти тъй те мами?
Бог е наредил свещениците да извършват светите тайнства, та чрез тях да получаваме ние небесната и всеспасителна благодат. И Изповедта е тайнство. Ако ти се изповядваш пред Бога, добре правиш, защото раздвижваш съвестта си, припомняш греховете си и може би даже сълзи проливаш за тях. Но с всичко туй ти още не получаваш Божията благодат на опрощението. Както когато седиш и си мислиш как в незалязващия ден на Царството небесно Божиите угодници се причастяват с непостижимото за нас небесно причастие, ти не се причастяваш реално, колкото и да се умиляваш от своите мисли, докато не приемеш видимото св. Причастие, тъй и тук, докато не отидеш при свещеника, на когото сам Иисус Христос е дал властта да връзва и да развързва, колкото и да се изповядваш пред Бога, още не получаваш прошка за греховете си. Защото Сам Бог е благоволил да каже на свещениците: "На които простите греховете, тям ще се простят"...
Но как може свещеникът да прощава греховете? питаш ти. Може, щом Бог тъй е наредил. Но нали и сам свещеникът е грешен човек? Ако той е грешен, какво губиш ти от това? Той е грешен за себе си и ще отговаря пред Бога за своите грехове. Поради неговата греховност извършваните от него св. Тайнства не престават да бъдат действени за тебе, щом ти ги приемаш с вяра и смирение. Нима слънчевият лъч, като пада върху кал, се оцапва? Тъй и Божията благодат не губи нищо от това, че се предава чрез окалян в грехове свещенослужител. Той сам на съдния ден може да бъде лишен от благодатта поради недостойнството си. Но ти, приемайки чрез него Божията благодат, няма да се лишиш от нея, ако сам се покажеш достоен.
Пети казва: "Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва".
Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи "разрешителна молитва"? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: "Отче, прочети ми разрешителна молитва!" или "простена молитва!" И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.
Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?
Четенето на разрешителна молитва е най-голямо недоразумение! То е лъжене на Бога, лъжене и на себе си. Ананий и Сапфира заплатиха с живота си своя нечестив опит да излъжат Духа Светаго (Деян.5:1-10). Не се самозалъгвай, християнино! Свещеникът не може да ти прости греховете, докато не ги чуе в изповед. Той не може да развърже възлите на твоята съвест, докато не се докосне до тях. Тук никакви приспивни за съвестта "разрешителни" молитви не помагат. Или ти си изповядал греховете си и си получил прошка за тях, или не си ги изповядал и те са останали в душата ти. Ако можеш да се измиеш, без да се докоснеш до водата, ще можеш и да се очистиш от беззаконията си, без да си ги изповядал."

Препечатано със съкращения от © "Православна беседа".

Пълният текст на книгата на архим. Серафим (Алексиев) "Забравеното лекарство" съдържа следните раздели:

• Богатият пътник
• Грехът
• Забравеното лекарство
• Съображения против изповедта
• Правила за спасителна изповед
• Какво трябва да правим преди да идем при изповедника,  когато сме при него и когато излезем от изповедника
• Плодовете на истинската изповед  

Толкование на Евангелие от Иоанна 20:22

Бл. Феофилакт Болгарский

"Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат." (Иоан. 20:22-23).

В утешение же им и ободрение говорит: "как послал Меня Отец, так и Я посылаю вас". Вы примите на себя Мое дело; посему бодрствуйте, ибо Я буду с вами. Примечай самовластие. Не сказал: Я умолю Отца Моего, и Он пошлет вас, но: "Я посылаю вас". Дует и дает им Святаго Духа. Теперь Он уделяет им не совершенный дар Святаго Духа, ибо таковой Он даст им в Пятидесятницу, но делает их способными к принятию Духа. Ибо слова: "примите Духа Святаго" - то же, что будьте готовы принять Духа. Можно сказать и то, что Он дал им некоторую власть и духовную благодать, только - не воскрешать мертвых и творить силы, но - прощать грехи. Посему и прибавил: "кому простите грехи, тому простятся", показывая, что Он дал им этот именно вид духовных дарований - прощение грехов. По вознесении же Его, Сам Дух нисшел и преизобильно подал им силы творить чудеса и всякое иное дарование".

Толкование на Евангелие от Иоанна, pagez.ru

Моля ви, молете за грешниците

Когато изповедта не значи покаяние... 


Пълното название на благодатното тайнство, в което греховете ни биват развързани изцяло, е Покаяние и Изповед - двете заедно, а не поотделно.
Често дори не се и замисляме за разликата между тези две понятия, от която произлизат доста недоразумения в духовния ни живот. Има християни, които сякаш се каят за греховете си, но така и не стигат до изповед. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина, те казват: “Аз имам своя връзка с Бога и не се нуждая от посредник”. Обикновено това са невъцърковени хора. Те мамят сами себе си, като отхвърлят целия смисъл на Христовата жертва и на останалите спасителни действия на Божието снизхождение към човека. Но ако търсят с вяра, рано или късно ще намерят пътя към свещеника, и когато получат за пръв път разрешителна молитва и вкусят сладостта на Божията милост, чрез която съвестта се очиства напълно, тогава поради личния си опит няма да странят от това спасително тайнство. Важното е да не упорстват в ината и самомнението си, а да се вслушват в учението на Светата Църква.
Безпокоя се повече за онези, които се изповядват постоянно, неотклонно съблюдавайки буквата на църковните правила, но незабелязано са закостенели вътрешно в своята безусловна въцърковеност. (Това винаги може да се случи с който и да било от нас, ако зацикли в рутинно и формално благочестие.) Неусетно човек започва да подменя истинското покаяние с едната изповед. И колкото по-често се изповядва, толкова по-малко обръща внимание на онова, което става в душата му, утешавайки се с честото си участие в ритуала. Освен това има и всевъзможни ръководства в помощ на изповядващите се. В тях могат да се намерят списъци на всички възможни грехове по каталожен номер: ужаси се и после избери каквото ти е по душа... Умът се напряга да си припомни безброй простъпки, а вътрешният човек остава безучастен. Чрез разума премахваме от повърхността плевелите, а оставяме корените им спокойно да прорастнат в душата.
Покаянието е участие на човека в богочовешко дело. Чрез покаянието човек започва свободното си завръщане при милостивия Бог. Изповедта е тайнодействие, в което срещаме Бога. Сам Светият Дух извършва това, което не е в човешка власт: развързването на греховете и очистването на съвестта. Да не се съмняваме - таинството се извършва във всички случаи, Бог излива благодатта си преизобилно. Но доколко ние, от наша страна, участваме в приемането й? Преди изповедникът да ни прочете разрешителната молитва би трябвало да е положено началото дълъг процес: да се опомним, да осъдим себе си, да се решим твърдо на промяна в живота си към добро, да принесем сълзите на покаянието.
Нека се постараем с помощта на вътрешната молитва да придобием покаяние, като постоянно, а не еднократно съкрушение на сърцето. В противен случай ни заплашва свеждане на небесното тайнство до формален обред. Може дори да станем роби на суеверно мислене, особено в контекста на подготовката за свето Причастие. Така и става, когато се проповядва обезателната, което често означава - чисто формална изповед в последните няколко минути преди причастие, като се предполага, че именно така се представяме “достойни” и благодатта се поставя в зависимост от времето. Всъщност това свидетелства за неразбиране и изопачаване на истинското учение на Църквата за покаянието.
Тайнството Покаяние и Изповед, от една страна, и тайнството свето Причастие, от друга, имат собствен ритъм. Те трябва да вървят рамо до рамо, синхронно, като ритъма на сърцето и дишането, а не в ритъма на марша.
 Изповедта става от време на време, когато идваме в храма. Молитвените правила също се четат от време на време. Но покаянието трябва да бъде постоянно, както постоянна трябва да бъде и вътрешната молитва според напътствията на апостол Павел. Напомнянето за връзката между молитвата и покаянието не е случайно. Постоянното покаяние е невъзможно без постоянна молитва. Когато се постараем да се молим непрекъснато и да молим Бога, ще съумеем правилно да отличаваме и обединяваме двете страни на неразделната цялост - тайнството на Изповедта и Покаянието.

Благовест Ангелов



Виж също:

• Православната читалня: Нашата вяра: За Църквата и Тайнствата
• Православен молитвослов
• Православен речник
• Речници и друга справочна литература

ТАЙНСТВАТА В ЦЪРКВАТА
Светото тайнство Изповед




:: Прощава ли свещеникът греховете? Как и защо ги прощава? Архим. Серафим (Алексиев)
:: Толкование на Евангелие от Иоанна Бл. Феофилакт Болгарский
:: Когато изповедта не значи покаяние... Благовест Ангелов



:: "Забравеното лекарство" Архимандрит Серафим (Алексиев)

:: Богатият пътник :: Грехът :: Забравеното лекарство
:: Съображения против изповедта
:: Правила за спасителна изповед
:: Какво трябва да правим преди да идем при изповедника и когато сме при изповедника?
:: Какво трябва да направим когато излезем от изповедника?
:: Плодовете на истинската изповед
:: Въпроси при изповед на Православни Християни Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед



:: Светите Тайнства
:: Нашата вяра: За Църквата и Тайнствата