ΝΕΚΡΟΣ ΓΙΑ ΤΟΝ ΚΟΣΜΟ: Светото тайнство Причащение (Евхаристия)

ТАЙНСТВАТА В ЦЪРКВАТА
www.pravoslavieto.com (θεία κοινωνία - βουλγαρικά)

Светото тайнство Причащение (Евхаристия), стенопис.

:: Божествената Евхаристия като основа на духовния живот и залог за спасение

:: Библията и светите отци за Причастието

:: За Причащението със Свeтите Христови тайни Карея, 1912 г.

:: Светите Тайнства

:: Нашата вяра: За Църквата и Тайнствата

Божествената Евхаристия като основа на духовния живот и залог за спасението

Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него вярващите споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. Освен това се извършва по-важно и по-велико дело: чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното - в истинска Кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа - изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.
В Литургията на верните, като извършват Евхаристията, свещениците в Православната църква произнасят следната древна молитва:

"Като припомняме, прочее, тази спасителна заповед ["това правете за мой спомен"] и всичко, което за нас е било: кръст, гроб, тридневно възкресение, възшествие на небето, стоене отдясно, Второто и славно пришествие - принасянето на Твоето от Твоето от всичко и за всички".

Така на всяко богослужение Църквата възпоменава светото тайнство Евхаристия, установено от Самия Господ Иисус Христос.
Още преди Своите страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците Си, за да могат те да разберат спасителната сила и значението на св. Причастие. Когато наситил чудесно с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, Той изложил пред народа учението, че за вечния живот е необходимо да вкусят Неговите Тяло и Кръв:

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан 6:48-58).

Още по-ясно учи Христос за светото Причастие на Тайната вечеря:

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).

Същото говори за светото Причастие и св. апостол Павел:

"Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1Кор. 10:16).

И по-нататък той обяснява:

"Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб" (ст.17), т.е. причастяваме се от "живия хляб", "небесния хляб" - Христа, Който е казал: "Аз съм хлябът на живота" (Иоан 6:35).
"Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1Кор. 11:26-30).

От всички посочени места на Свещ. Писание се разбира, че в св. тайнство Причастие като хляб и вино ние приемаме истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот. Затова, който отрича Причастието, или който не признава, че с него се приема истинското Тяло и Кръв Христови за прощаване на греховете, той не ще има вечен живот, защото Сам Христос казва:

"Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан 6:53-54).

Към видимата страна на тайнството Причащение се отнасят:

1. веществото, което се използува при тайнството – хляб, вино и вода;
2. богослужението, през време на което се извършва това тайнство, и
3. думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Основното вещество, което се използува при тайнството Причащение, е хлябът и виното. Извършването на тайнството Причащение съставя главната и съществена част на християнското богослужение. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство, се нарича Литургия (обществено служение).
Невидимата страна на тайнството Причащение е оня върховен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става, и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, като се причащават със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самият Христос и в Него стават съобщници на вечния живот.
Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.
Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, "който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1Кор. 11:29). Изпитването означава достойно приготвяне, което става чрез очистване съвестта, чрез искрено покаяние за сторените грехове и решение да се не греши повече, а да се води добродетелен живот. А който яде и пие недостойно, т.е. който се причащава без необходима подготовка без да мисли за страданията на Господа и за Неговата изкупителна жертва, предложена в тайнството на тялото и кръвта Господни, той яде и пие своето осъждане – над него се отсъжда от Бога наказание.

Photo from Orthodox Church in Taiwan

По отношение на св. Причастие най-големите заблуди на сектантите са следните:

Лутераните признават, че по време на причастяването Христос присъства в евхаристийния хляб и вино със Своето тяло и кръв - "в хляба, с хляба, и под хляба" ("in pane, cum pane et sub panem), но в същото време нито хлябът се превръща в тяло Христово, а си остава просто хляб, нито виното се преобръща в кръв Христова, а си остава обикновено вино.
Калвинистите и някои подобни на тях отричат изцяло благодатното действие на Евхаристията и присъствието на Христос. Те гледат на причастяването като на символично действие, установено за възпоменаване на страданията и смъртта Христови и според тях то има само религиозно-възпитателно значение.
Мистиците пък, съвсем отричат прчастието като ненужно, твърдейки, че се причастяват с Христа "духовно", чрез непосредствено съединяване с Него в състояние на религиозно вдъхновение или екстаз.

Отричайки спасителното значение на тайството св. Причастие, те не разбират от какъв велик Божи дар се лишават: те се лишават от съединението с Иисус Христос и от опрощаването на греховете им за вечен живот и така те си приготвят вечно наказание заради непослушанието на светите думи на Христа Спасителя:

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Иоан 6:48-51).

На тях св. ап. Павел казва:

"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).

Християните трябва винаги да помнят цялата важност и светост на тайнството Причастие и да пристъпват към него очистени от греховете си чрез покаяние и тайството Изповед, като не забравят никога предупреждаващите думи на св. ап. Павел:

"Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1Кор. 11:27-29).